Стъклен небостъргач на Луната: японският проект за база, побираща 10 хиляди души
Японската корпорация Kajima разгласи, че работи по лунна база през 2022 година Тогава бяха показани фотоси на стъклено здание във формата на извърнат конус. Според компанията то може да бъде конфигуриран освен на спътника на Земята, само че даже на Марс. Практически обаче бе неразбираемо нито осъществяването, нито финансирането.
Според презентацията, структурата от „ нелунно стъкло “ ще доближи 200 метра в диаметър и 400 метра височина.
Космическият „ небостъргач “ би трябвало да може да побере до 10 000 поданици и да поддържа изкуствена гравитация за тях. Т.е. колосалната стъклена структура би трябвало непрестанно да се върти към оста си.
Тогава планът провокира повече песимизъм, в сравнение с възторг, тъй че за известно време бе пропуснат. Две години и половина по-късно представители на Kajima оповестиха, че университетът в Киото се е включил към работата по бъдещата станция. Наземният първообраз би трябвало да бъде подготвен „ до 2030 година “. Досега създателите са показали единствено модел в мащаб 1:2000. Подчертавайки, че планът първо ще „ разпознава основните си проблеми благодарение на компютърно моделиране “.
Някои от тези проблеми обаче са ясни даже без моделиране.
Оставяме настрани въпроса с доставката на огромни размери строителни материали на Луната и генерирането на големи количества сила, само че проблем съществува и със способността на стъклената структура (дори изключително здрава) да издържи на въртенето.
Професорът от университета в Киото Йосуке Ямашики призна: „ Този проект изисква забележителен софтуерен пробив, само че ние сме ангажирани с неговото осъществяване и проправяне на пътя за галактически колонии. “
Според създателите, „ опростена версия “ въз основата (не е известно какво има поради компанията) може да бъде приключена до 2050 година, а основаването на пълномащабна версия „ ще отнеме още 70 години “. Май няма да сме измежду тези, които ще я видят подготвена, написа megavselena.bg.
Според презентацията, структурата от „ нелунно стъкло “ ще доближи 200 метра в диаметър и 400 метра височина.
Космическият „ небостъргач “ би трябвало да може да побере до 10 000 поданици и да поддържа изкуствена гравитация за тях. Т.е. колосалната стъклена структура би трябвало непрестанно да се върти към оста си.
Тогава планът провокира повече песимизъм, в сравнение с възторг, тъй че за известно време бе пропуснат. Две години и половина по-късно представители на Kajima оповестиха, че университетът в Киото се е включил към работата по бъдещата станция. Наземният първообраз би трябвало да бъде подготвен „ до 2030 година “. Досега създателите са показали единствено модел в мащаб 1:2000. Подчертавайки, че планът първо ще „ разпознава основните си проблеми благодарение на компютърно моделиране “.
Някои от тези проблеми обаче са ясни даже без моделиране.
Оставяме настрани въпроса с доставката на огромни размери строителни материали на Луната и генерирането на големи количества сила, само че проблем съществува и със способността на стъклената структура (дори изключително здрава) да издържи на въртенето.
Професорът от университета в Киото Йосуке Ямашики призна: „ Този проект изисква забележителен софтуерен пробив, само че ние сме ангажирани с неговото осъществяване и проправяне на пътя за галактически колонии. “
Според създателите, „ опростена версия “ въз основата (не е известно какво има поради компанията) може да бъде приключена до 2050 година, а основаването на пълномащабна версия „ ще отнеме още 70 години “. Май няма да сме измежду тези, които ще я видят подготвена, написа megavselena.bg.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ